Руските медии отричат геноцида в Сребреница, за да отхвърлят отговорност за Буча

В месеца, в който се навършиха 28 години от геноцида в Сребреница, Мемориалният център в Сребреница – Поточари публикува доклад под заглавие „Отричане на геноцида в Сребреница в руските медии“. Докладът показва как водещи руски медии, блогъри, коментатори и политически фигури отричат историческите факти за геноцида в Сребреница, за да засилят посланията си за отхвърляне на руските престъпления.

Основният пример, анализиран в доклада, е свързан с Буча.

През април 2022 г. украинските сили влязоха в Буча. Световните медии публикуваха клипове и снимки на жертвите по улиците на града, което предизвика международно осъждане на жестокостите, приписвани на руската армия. В отговор руските медии категорично отрекоха Русия да носи някаква отговорност за събитията в Буча и дори ги определиха като инсценирани провокации и измислици, подобно на случилото се в Сребреница. Стратегията е да се приравнят двете събития, Буча и Сребреница, и да се дискредитира достоверността им като бъдат представени като изфабрикувани.

Докладът идентифицира 30 случая на отричане на геноцида в Сребреница във водещите руски медии в рамките само на един месец – април 2022 г. Ето пример за езика, използван от руската държавна ТВ „Първи канал“: „[…] впрочем, за югославската Сребреница. Не забравяйте, че този град се превърна в синоним на геноцида над мюсюлманското население, който според Запада е бил извършен от босненските сърби през юли 1995 г. Но с течение на времето се появиха много факти, потвърждаващи, че в Сребреница е извършена добре планирана операция, зад която стоят западните разузнавателни служби.“

Многобройни руски медии използваха същия език, терминология в един и същи период от време, което е знак, че става въпрос за координирани усилия, за модел. Кампанията доказва и връзката между руските медии и гледната точка на руското правителство. Докладът подчертава колко опасни могат да бъдат тези операции за обществеността и заключава:

„Въздействието на такива разкази за отричане може да бъде значително, тъй като те оформят общественото мнение и насърчават скептицизма към добре установени исторически истини. Изключително важно е да се разпознават и да се оценяват критично източниците на информация, особено в случаите, когато отрицанието се използва за изопачаване на исторически събития“.

Докладът „Отричане на геноцида в Сребреница в руските медии“ анализира материали от 2000 до 2023 г. и е изготвен от Мемориалния център в Сребреница в сътрудничество с австрийската организация „Austrian Service Abroad“ и изследователи от страната.

Докладът е обнародван по повод годишнината от геноцида в Сребреница, извършен през юли 1995 г. от Армията на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Над 8300 мюсюлмански момчета и мъже са систематично и умишлено убити в и около Сребреница.

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия през 2004 г. и Международният съд през 2006 г. определиха тези зверства като геноцид.

Трагедията на Сребреница се случи в разгара на войната в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 г. и взе около 100 000 жертви, половината от които цивилни.

С пълния текст на доклада можете да се запознаете тук.